В края на септември, една съботна вечер в клиниката ни беше доведено куче, дог, мъжки, на 6 години. Оплакванията на стопаните бяха, че от няколко часа кучето е неспокойно и дясната страна на корема изглежда подута. Клиничният преглед и рентгенографиятапотвърдиха съмненията ни, че се касае за разширение и превъртане на стомаха. Опитите ни да поставим стомашна сонда останаха безуспешни, поради, което се наложи да троакираме стомаха. Междувременно осигурихме венозен път и започнахме противошокова терапия. След подготовка на полето и рутинен достъп към коремната кухина достигнахме до стомаха. Превъртането бе на 270^o по посока на часовниковата стрелка, нямаше некрози по стената на стомаха, опитите да осъществим допълнителна декомпресия чрез дебела игла останаха безуспешни. Предприехме гастротомия, съдържанието в стомаха се състоеше от листа на растения и голямо количество слизеста пяна, която се отстраняваше трудно дори с аспиратора под вакуум. В крайна сметка изпразнихме стомаха от съдържание доколкото бе възможно това и затворихме разреза в стената му. Предприехме гастропексия за коремната стена. Въпреки изразената спленомегалия, далакът изглеждаше наред, поради което го оставихме. Поставихме стомашна сонда през устата и започнахме промивка с активен въглен, успоредно с което течеше затваряне на коремната стена. След масирана флуидна терапия изпратихме пациента в къщи. През следващите няколко дни след съответна терапия кучето започна да се възстановява. Десет дни по-късно свалихме конците от шевовете на кожата (снимка.1).

Разширението и превъртането на стомаха е потенциално животозастрашаващо заболяване, което е предмет на спешната медицина. Високата смъртност (в световен мащаб) при тази патология не бива да ни кара да отписваме пациента веднага след поставянето на диагнозата.