В края на месец май 2002г. в нашата клиника бе доведено куче, доберман, на 9 години на име Лора. Оплакванията на собствениците бяха, че кучето от една година повръща всяка храна, която приеме и почти непрекъснато има слюнотечение. Многократно е лекувано с диагноза гастрит, но без абсолютно никакъв ефект.

Въпреки завидният си апетит Лора е със силна кахексия. По-подробния разпит на стопаните разкри, че тя “повръща” почти веднага след хранене, без някакво видимо усилие. Повърнатото се състои от сдъвкана храна и слюнка. Биологичните параметри температура, пулс, дишане бяха в нормални граници.

Направихме нативна рентгенография на гръден кош  на която се вижда хранопроводът изпълнен с газ.

Все пак за да бъдем сигурни предприехме контрастна рентгенография, на която вече добре се виждат очертанията на стените на хранопровода.

След като подробно описахме правилният начин на хранене при това заболяване и назначихме съответна медикаментозна терапия, броят на регургитациите бе сведен до нула. За съжаление настъпилият метаболитен стрес в резултат на дългото гладуване се оказа непреодолим за Лора. Въпреки усилията, които всички положихме тя почина два месеца след поставяне на диагнозата.

Мегаезофагусът е заболяване, което не е описано в нашата литература, за съжаление то не е толкова рядко, само за около 1 година в нашата клиника в 3 случая е поставена тази диагноза. С правилен подход заболяването може да бъде контролирано, а ако е възникнало в млада възраст често се стига и до пълно оздравяване.