Бесът е остра контагиозна болест, която засяга всички бозайници, включително човека и почти винаги завършваща със смърт. Известни са две форми на заболяването, които се причиняват от два серотипа на вируса : ‘буен бяс’ – разпространяващ се чрез хищниците и ‘паралитичен бяс’ – разпространяващ се чрез кръвосмучесщите прилепи.

Вирусът на бесът е известен със своята невротропност – да се локализира изключително в клетките на главният и гръбначният мозък, където образува характерните за него телца на Негри. Освен в нервните клетки вирусът се открива и в слюнчените жлези, в някои вътрешни органи и рядко в кръвта и млякото.

Предавнето на болестта е изключително чрез хапане или директно замърсяване на рана със слюнка, поради което тя е разпространена основно сред хищниците, като болните животни отделят вируса чрез слюнката си още преди да са показали клиничните признаци. С най-висока чувствителност към заболяването се нареждат вълкът, лисицата, чакалът, невестулката и послката мишка.При представителите от сем. Котки е възможно предването на заболяването чрез одраскване. Тревопасните животни трудно предават заразата, тъй като за тях са неприсъщи хапането, олигавянето и драскането. Вирусът на бесът не може да премине през здрава кожа, но може през здрава лигавица. Пероралното заразяване/ чрез храната или млякото/, както и трансплацентарното са изключителна рядкост.

За по-лесното разпространение на болестта благоприятстват упаванията в богато инервирани области/ около пръстите, главата, шията/. За предаването на вирусът има и определен сезонен характер, свързан с размножителната миграция на съответният вид хищник. Инкубационнията период е в зависимост от количеството’вкаран’ вирус, както и от близостта на раната до централната нервна система. В най-общите случаи той е между 2 седмици и 3 месеца.

При животните бесът протича обикновено в две форми/ буен и тих/.

Буен бяс – характерни за него са три стадия: начален - продължаващ 1-3 дни, животното е с променливо настроение, халюцинации, има силен сърбеж в мястото на ухапване, силно слюнкоотделяне и промени в гласа, почти постоянна ерекция, извратен апетит; възбуден - продължаващ 3-4 дни, животното се стреми да тича и хапе безразборно, но не лае, невъзможност да преглъща храна, увисване на долната челюст и опашката; паралитичен - продължаващ 1-3 дни, прогресираща парализа засягаща всички мускулни групи, като последни са дихателните и животното умира от задушаване.

Тих бяс – при него липсва възбудният стадий.

При човека заболяването протича за около 5 дни. Характерна клиника е оток и сърбеж около раната, емоционална нестабилност, страх от смъртта, дразнене от шум и др. Смъртта настъпва следствие парализа на дихателната мускулатура. При съмнение за бяс терапията трябва да започне незабавно с противобесни серуми или ваксини, както и мястото на ухапване да се остави свободно да изтича кръвта и след което да се дезинфекцира с йодна тинктура или калиев перманганат. За съжаление при животните диагнозата се поставя най-често пост мортем.

Каква е профилактиката срещу тази опасна, коварна зооноза – първо това са задължителните ежегодни ваксинации срещу болестта на всички месоядни домашни животни! Съмнителните за бяс животни не се лекуват, а подлежат на евтаназия – това се отнася както за домашните любимци, така и за селскосопанските животни.